Под игото: Част трета

Лудите, лудите - те да са живи!

Предвечерието на Освобождението. Подготовка на Априлското въстание. Българският дух, който се извисява над робството и вековното потисничество.

„Под игото“ е първият български роман в три части, издаден през 1894 година. Той разказва за мрачните векове по време на Османското владичество, за перипетиите, с които обикновеният българин е трябвало да се сблъсква, за ежедневните борби, за религията, семейството и морала като крепители на българския народ и дух. В това барутно време са се родили герои, чиито имена остават гравирани със златни букви в историята на България.

Във финалната трета част Вазов ни връща към неуспешното въстание и отчаяният Бойчо Огнянов, който оплаква както своята любима Рада, която той смята за мъртва, така и идеите за яркото, свободно бъдеще на родината му. Пътят му го отвежда до Бяла Черква, в която за съжаление върлуват турците. Накрая той, Соколов и Рада се оказват приклещени в една воденица. Тримата герои срещу турските заптиета. Тримата въстаници, готови да дадат животите си в името на едно по-добро бъдеще за свободна България.

Не е случайност, че Гео Милев нарича Вазов Патриарх на българската литература. С всепризнатия си талант на поет и разказвач, Иван Вазов заслужено застава начело на цяла плеяда бележити българи, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията ни. Той завещава на поколенията мащабно по обем творчество, а произведенията му създават основата на българската следосвобожденска литература в почти всички литературни жанрове.